Казваме, че тялото е храм на душата, но въпреки това ние имаме навика да се отнасяме с него като към кошче за смет. „Каквото посеем, такова ще пожънем“ – това, което внасяме в себе си, става част от нас и има важни последици за цялото наше съществуване.

Смисълът на храненето е да укрепва нашето тяло и да поддържа здравето ни. При все това ние продължаваме да се храним по начин, който вреди на здравето и разрушава нашето тяло.

Значителна част от онова, което поемаме, е вредно – излишни мазнини, протеини, рафинирани и преработени храни, лекарства, добавки, изкуствени стимуланти. Всичко това трябва да бъде асимилирано, обработено и пречистено от организма. Резултатът от това постоянно претоварване е постепенно натрупване на отрови, слуз и токсини в кръвта, около органите и в клетките на нашето тяло. Това натрупване на отпадъчни продукти пречи на изхранването и окисляването на клетките, забавя тяхното образуване и обновяване.

Ние сме толкова здрави, колкото са здрави нашите клетки. Когато клетките ни са потопени в токсини, ние започваме да се задушаваме в собствените си нечистотии. Като река, замърсена извънпределно, ние започваме да губим своето обаяние, спонтанност и чар. Собственото ни тяло става наш противник, вместо наш приятел. Изпитваме неразположение, главоболие, уморяваме се по-бързо. Започваме да напълняваме, започваме да се чувстваме стари. Нашите мисли губят своята яснота, мотивацията ни постепенно изчезва, ставаме по-раздразнителни и започваме да се самосъжаляваме.

Когато светът започне да ни отегчава и животът ни става скучен, за нас е дошло време да се променим...